16 янв. 2008 г., 11:12

Понякога морето е жестоко 

  Поэзия » Другая
1213 0 8
 

          Понякога морето е жестоко

 

 

Посвещава се на загиналите моряци от потъналия моторен кораб „Ванеса" и на техните семейства.

 

 

                                                 „Морето само живите обича,

                                                 а мъртвите изхвърля на брега."

                                                                                            Хр. Фотев

 

 

Море Азовско тътне в ярост,

разтваря ледената черна паст

и като змей от приказка нелепа

без жал  поглъща корабчето - шепа.

 

Шест дни, смразяващи от неизвестност.

Шест дни в молитви неми за спасение.

Свети Никола, покровител на моряци,

защо превърна ти деца в  сираци?!

 

Съпруги тлеят бавно, безутешно -

процежда се последната надежда.

Сковани улиците са от лед и мраз,

смразени са душите ни от ужас.

 

Скърби градът на Петя и на Фотев,

мълчи зловещо Керченският проток.

Къде, море, са нашите момчета?! Къде?

Ако са мъртви вече, върни ни ги поне.

 

Попитай дълбините тъмни

и пясъка вековен претърси.

Последно сбогом ние да им кажем

и в родната земя да ги положим.

 

8 януари 2008 г.

 

От една моряшка съпруга

 

© Мери Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??