Чувствам се така безгрижна,
лекомислена, жадна за още...
Понякога наричат ме дете,
но не живее ли по едно във всяко човешко сърце?
Бягам от сънищата, а даже не ги помня,
просто страх ме е да заспя.
Не знам какво да очаквам,
пея, скачам - просто живея...
Страх ме е от чудовището под леглото,
като в приказките - дано тази да е с хубав край!
Крия се втрещена под одеалото,
а чудовище може би няма? ...