14 окт. 2020 г., 10:33

Понякога съм чаша със тъга 

  Поэзия » Философская
322 5 17
 

Понякога си пиша безсмислици
ей тъй, колкото времето да минава,
или препрочитам стари вестници,
а покрай мен животът продължава...

Понякога съм тъжен без причина,
а друг път смея се без смях,
или пък мисля над шише със вино,
как всичко с времето потъва в прах.

Понякога, а всъщност, доста често,
животът ми се струва тъй безсмислен,
че идвало ми е, признавам честно,
да се разделя с него в скок убийствен.

Понякога съм точно, като днес -
частица малка някъде в ефира,
едно писмо в бутилка без адрес,
едно сърце... което често спира...

Понякога сълзите ми са дъжд
размиващ до основи всеки спомен.
Понякога съм просто тъжен мъж
превърнал се във лист отронен.

Понякога съм чаша със тъга,
която я изпива Самотата.
Понякога съм точно тук, сега,
замръзнал с химикалка... във ръката...

06.12.2015.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А в този момент, съм точно това...
    Май с всеки се случва.
    Благодаря ти за включването, Хари.
  • И аз така....
  • Костадине, страхотен въпрос ми задаваш, които ми е важен, защото е свързан с много мои лични мисли, принципи и прочие...
    Ако ти отговоря, че все пак имам и друго място, където имам над 1 000 публикации, както и, че имам доста обемно творчество, няма да е лъжа, но ще е само частица от истината...
    Затова, ако искаш, прочети една моя поема, пусната преди около 5 дни. Зад хумора, ако погледнеш, ще откриеш и още частици...
    Благодаря ти от сърце.
    Елмаз, 🌹
  • ❤️
  • Ех Георги защо чак сега го пускаш това стихо,пропилени 5г. човек/за това прекрасно произведение/.Веднага отива в любими.Поздрав най-сърдечен.
  • Безжичен да, често това е напълно достатъчно.
    Иржи, и това го има.
    Скитница, чудесен комплимент си ми оставила.
    Благодаря от сърце!
  • Понякога съм лист от есента
    на вятъра с крилете полетял,
    изпил до дъно свойта самота,
    а после глътка щастие налял...
    Сякаш не мога да кажа друго... Днес го прочетох, сега още две пъти... Усещането ми е, че в този стих има неща, за които дори не се и замисляме...
    (Мисля, че изпих останалите думи...)
    Много ми хареса!
  • Понякога....какво ли не се случва понякога! Но в моменти на тъга и самота понякога се пишат най- прекрасните произведения!
  • Това наистина ти го харесах много. Мога да обясня защо, но не считам, че има смисъл. Просто харесването е важно. Хубаво си го написал.
  • Благодаря сърдечно, Пепи.
    ПП.
    Последния ред не го разбрах, извинявай.
  • Понякога дори съм това,
    за което после се питам:
    била ли съм или не съм била?
    Понякога съм бутилка с огнена тъга
    и трябва само някой да палне искра,
    да лумне водопад сълза след сълза...
    *******
    Поздравления! Романтично, понякога... било е?
  • Леле, колко съм щастлив, че те виждам тук, Кети 🌹
    Нека наздравицата ни е с чаши, пълна с щастие!
  • Уникален стих! Аплодисменти!
    Моята чаша казва на твоята чаша Наздраве!
  • Благодаря за високата оценка, адаш.
  • Ударно заглавие, заслужаващ го текст...
  • Зависи от Музата, Юри, а друг е въпросът, какво избирам да пусна съответния ден.
    Да, Мариана, има ги тези състояния, дано са по-редки само...
    Благодаря ви.
  • 👍😊👍
    Понякога пишеш .............
    Понякога страшно добре!
Предложения
: ??:??