Сбогувах се със времето разделно.
Отдавна стъпвам твърдо по земята.
Дали мечтая? Да. Но знам "вълшебно" -
не е дори от приказката... за ламята.
Килимчета летящи знам, че няма.
Ех, как би ми се искало да има!
Поне изтупването няма да е драма
и чак до двора да ги влачим трима...
А с приказките разделих си се отдавна.
Откак Синдбад на мореплаване замина.
(Така му викам вече на гурбета.)
Е, туй "вълшебство" хич не ме подмина...
Ами какво!... Като на Аладин не случих
и на вълшебния му дух във лампа стара!
В "наследство" само три деца получих.
(По приказките ги до три докарах...)
... Но да се върнем малко на ламята.
Бре, лъжат приказките, та и дим се вдига!
Със три глави! Ега си и лъжата!
От толкоз ламо-главие ми се повдига!
Едната - данните за тока ми събира.
А с щат е другата във данъчните власти.
Парите третата за парното прибира,
(От тук, че има още - ви е ясно...)
Четвъртата и петата - в комбина,
доплащане си търсят всяка пролет.
Дори и в космоса да мога да замина
ще слагат лихви и за извънземен полет...
И казват приказките, като отсечеш една
на нейно място само три се появявали!
Това ще да си е патент на древността.
(Или по български са го изкусурявали...)
Днес режа не една, а сто глави
и те си никнат като гъби във разсадник...
Разбрах, че даже "ножът да не спи",
ламята ще си следва моя з*ник.
Ще каже някой, "Брей, че битовизми!"
Ама така ни дърпат здраво за краката!
Понякога нелепи са като идиотизми,
но ден по ден ни скубят от крилата....
... И с още приказки отдавна се простих.
С онази - за вълка и седемте козлета.
Разбрах, че вълк и с единайсет не е сит...
(А, бе, какъв му е на тоз клозета?)
Я, казах вълк, че се присетих и за друга -
онази приказка на Шарл Перо.
За бабата и внучката - в задруга,
и за червена шапчица, но без перо.
Тя... шапчицата... пак си е червена,
но кой я носи, казва ли ти някой...
И вижда се - разменна е монета...
(Защо ли не възкръсне онзи Дякон!)
Отплеснах се! И в приказките да се върна.
Май спомням си и за едно момиче,
реката - жълтата - как мигом го превърна
във златно... (От Европа-та дотича).
Бе, май не беше точно тъй във рàзказа,
ама обърках се от толкоз фактология...
Е, друго си е да членуваш в приказка
и да си роден във царска зодия...
Припомням си Али Баба. О, онзи бедния!
Че и онез... май... двестате разбойници?
А и за Тимерлан се сетих... Тоз, последния
не би ги спрял и с дивата си конница...
Май всичко е за тази пуста златна ябълка!
То в наш'та приказка пак "братята" са трима...
Поне в едно на истинската подобаваме.
(... Дано народът да устиска и таз зима!...)
Ще млъквам, че ме чака вече манджата.
Пък и оплетох всичко... Приказки - с история...
А и над огъня ще си висим на канджата*...
Къде са, Боже, хановете ни от Фанагория!?!
*канджа - кука, ченгел
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены
а хановете от Фанагория отдавна ги няма...
тъжно ме усмихна...страхотия си...
с много обич, за теб.