Попадал ли си ти в страната
на безкрайни ледове
виждал ли си чистотата
на тези бели снегове.
И почувства ли ти там
някак странно, неусетно,
че това открит е храм,
място свидно и заветно.
Някога летял ли си в простора
сред луната и звездите
натам отправял ли си взора
да видиш как блестят мечтите.
Потапял ли си се в морето
да усетиш тази хлад,
която стопля ти сърцето,
забравило за своя глад.
Брал ли си цветя в полето
усещал ли си аромата
и разбра ли, че сърцето
е хранилище на красотата.
© Антоанета Илиева Все права защищены
Бил съм... и на тез места!