26 апр. 2024 г., 11:14

Попитах морето 

  Поэзия » Философская
240 1 0
Днес не казах нищо, море.
Замълчах пред шума на вълните.
Слушах, слушах два часа поне
и накрая реших да те питам...
Ти умора не чувстваш ли нявга,
всеки ден да се блъскаш в брега?
Аз, например, хора избягвам,
дето лепят по мене вина.
Знам, мърсят ти водите и дъното.
Как понасяш човека нехаен?
Преди време в душите потъвах,
но напразно. Изплувах отчаян. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
: ??:??