Попитали веднъж луната.
Защо сияе весело над нас?
Отвърнала е тя самата, че се радва като вижда колко те обичам аз.
Попитали веднъж морето-защо е бурно, непокорно то?
Отвърнало с възторг морето-че на мен завижда като гледа как обичам аз момичето едно.
Попитали веднъж и планината тя висока защо трепти във ритъм див?
Отговорила е тя горката, защото гледа мен, че теб обичам и съм толкова щастлив.
Попитали веднъж звездите, защо блещукат толкоз ярко и постоянно ?
Отговорили задружно те щастливи, че разбират колко те обичам и за това се радват непрестанно.
Попитаха сърцето ми веднъж, защо те то обича толкз много.
Но безмълвно сякаш беше.
Обичате безпирно и се смее, защото на света за тебе то живее.
© Борислав Александров Все права защищены