Ще се престоря пак, че си различна....

Но усещам и знам - ти си същата.

Всъщност ти си, която аз обичам.

И това ще бъде нашето завръщане.

Аз изчезвам. Мен вече ме няма.

Днес съм тук - а утре съм там.

Да, така е - и няма измама.

Но в кокпита съм винаги сам.

Всичко е начертано и е орисано.

Само трябва да го изживеем.

Всяка песен отдавна е написана.

Само трябва да я изпеем....

Не можеш да си моето момиче.

Ала не си ли още по-самотна?

Кажи ми пак, че другиго обичаш.

Кажи, и че обичаш го страхотно.

Говориш.... Но очите ти са тъжни.

И може би това е любовта ти.

Ала мълча. Не си ми с нищо длъжна.

И вече сме си сякаш непознати.

Да, зная - ти си моето момиче.

И всичко пак започва - отначало.

Но продължавам тебе да обичам -

и времето за мен е сякаш спряло.

Ала аз съм пилот, и ще стигна летището.

И във този миг съм на всичко готов.

Знай - мен пази ме и ме спасява от нищото

една луда и невероятна любов.

Той е чел "Винету". Нищо друго не знае.

Освен скалп как се сваля. И това е. Дотам.

Обещаваше много. Но за народа нехае.

И оказа се шут. И оказа се хам.

Нов товар болка ме чака.

Въпреки че съм силен.

Пак ме взима мен мракът.

Не за пръв път умирам.

Пак, отново, ще воювам.

Със кого - пак не зная.

Пак, отново, ще рискувам.

Ала това не е краят....