ПОПЪТНА ПЕСЕН
Дали ще ме остави на света,
или ще си поиска да ме вземе,
готов съм да приема участта
да бъда миг от Божието време.
Бог винаги е адски справедлив.
И праведно за всекиго отрежда –
дали да го зачеркне с чер молив,
или да го посрещне със надежда.
Дали ще ръсне стиска сладка сол
със обич върху лютите му рани.
Или с две риби в своя звезден МОЛ
безпътните душѝ ще ни нахрани?
Ще делне с нас небесния кравай
на своята прекрасна багреница.
Защото в онзи непостигнат Рай
сме всички светли негови дечица.
И ми простѝ, ако съм сторил грях?
За миг бях твое слънчево човече.
Сполай ти, мили Боже, че живях!
И пътят ми към Теб бе чист и вечен.
9 август 2023 г.
гр. Варна, 19, 45 ч.
© Валери Станков Все права защищены
Поздрави за творбата !