Моят клас се пръсна по света
като звездния първичен взрив!
Но след толкоз шèметни летà
ни събра отново миг щастлив!

По челата бръчки се четат,
кѝчури белеят тук и там,
но очите пак стру`ят, стру`ят,
а сърцата тържествуват с плам!

Класните - усмихната дъга,
грейнала след дъжд от доброта,
паството си водят към брега
в царствения храм на младостта!

Те копнееха - да ни върви
и извайваха ни със замах,
и все пàлета ще сме пред тях,
и ще свеждаме пред тях глави!...

Минало, ти пролетен венец,
пак открехваш своя лексикòн!
Всеки в теб се вижда младенèц,
хубав, умен, щур и малко гь...н!

Мили клас, молитвено любим,
съкровено в нас блещукаш ти!
Ти си нашият живец незрим,
който в себе си ни приюти!

И макар взрив нов на сутринта
да ни пръсна по света навред,
нека помним този миг-мечта
и за следващ си дадем обèт!