10 дек. 2009 г., 00:08

Поредната банална изповед. Боли... 

  Поэзия » Любовная
1157 0 2

 

 

Нека ти опиша накратко
какво остана след теб:
туптене убийствено слабо,
сърце покрито с лед.

Нека само да ти кажа
колко често за теб ме боли:
не много, имам си стража,
само по обед, вечер и призори.

Нека да чуеш какво сънувам.
Прегръдка само... Друго не!
Образа ти нереален целувам.
Ех, сънят да не свършваше поне!

Преди ми беше достатъчно

да си мой за вечерта.

Ето, готово, получих те -

имам те чак до сутринта...

 

Не знам какво да направя -

да заплача ли, да умра?

Накъде повече да умирам,

щом живея само в съня?!

 

 

© Грета Маркова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ардеа, благодаря за съвета, но като го писах май музата ми не беше в настроение. А да го оправя не мога, пиша само при настроение/вдъхновение и никога (почти) не редактирам.
    Лично аз оценявам това произведение като слабо, но други може би им харесва, като гледам оценавянето с 6.

    Благодаря все пак за подкрепата, то все някога се забравя...
  • Силен стих!Трудно е когато загубиш любовта.
Предложения
: ??:??