21 февр. 2010 г., 23:34

Поредно 

  Поэзия
620 0 1

 


Поредно

Да политам със крила на птица
не е в моя стил.
Нямам зрението на орлите,
с поезията съм на Ви.
Светлина кога потъне в здрача,
напира мъка и тъга.
Случва ми се даже да заплача,
утеха търся във стиха.
Но чуя ли фалшива нотка в песен,
като с бесило се душа.
Да преиграя също е опасно лесно
с гъделичкане на суета.
Мълчание със сигурност подвежда, 
избълвам пак куплет,
заблудена в глупава надежда,
може би ще се чете.

 


© Ани Виделова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Четох -прочетох.Започваш силно ,би било добре да продължиш силно "да политам с крила на птица не е в моя стил...."това ми хареса,продължи така категорично.Поздрав! и 6-ца
Предложения
: ??:??