Разроши косата ми
и протегни ръце напред.
Бъди отново във обятията ми,
обладавай всяка част от мен.
Невинно погали лицето ми
и името в ушенце прошепти едва.
С нежност сваляй всяка маска от лицето ми,
направи ме пак щастливата жена.
Завърти ме под звездите,
нека заедно да ги преброим.
Така ще заблестят очите,
прикрили най-горчивите сълзи.
© Ангелина Петкова Все права защищены