Под почерка
на гаснещ лъч
аз те открих
в синя вълна.
Питам за теб
всяка черупка
за твоя глас
в окъпан залив.
Вървя по пясъка
и гледам мидите
как сочат ми без
свян лицето ти.
В морско дъно
без глас плета
на дните ти
китка от сол.
Порив носи
твоя парфюм
от гръдта ти
в кошница прах.
А ти ще чуеш ли
зад аления грим
на късното небе
стиха за теб?
© Димитър Димов Все права защищены