Дъжд вали навън, може би е морски сън.
Дъжд вали и в мен, навярно от тъгата в душата ми освободен.
Дъжд без дом и без страна, без чувства и душа?
Дъжд студен, свиреп, заклет - съзнаваш ли ти своя гнет?
Отгде дойде, приятелю студен, защо се сипеш ден след ден?
Имаш ли си майчица, сестра, разбираш ли живота и света?
Имаш ли любима, копнееш ли за свобода?
Страхуваш ли се ти от старостта или смъртта?
Дарил ли ти е Бог в очите светлина, за да съзираш красотата на деня?
Дарил ли те е Бог с частица от живот, или си ти сълзите на безкраен небосвод?
Нещастен ли си колко малко хора на света имат очи за чистата ти красота?
Сърдит ли си на Бога за съдбата, която ти е отредил или за самотата? ...