През декември самотата е портокал,
чиято кора пада по същия начин сега,
както когато го белих за теб,
чийто вкус е същият както преди,
чийто цвят е все още един от любимите ми,
чийто аромат разпуква спомени и усмивки -
един резен в чашата с негрони, 
няколко парчета след рибното меню,
две слънца в дланите ти.
Това е Сицилия, казваше, а сокът се стичаше по пръстите ми и ставаше топло като август.
След това дълго ухаеше на щастие.
През декември любовта е портокал,
който чака да бъде обелен.