30 июн. 2013 г., 11:03

Портрети II ( Душата на поета) 

  Поэзия » Белые стихи
706 0 0
Догоря цигарата във мрака.
Търкулна се на пода моливчето,
останало колкото палец.
Недовършеният последен стих,
посипан с пепел от угарката,
като самотна епитафия
засвети в полумрака на стаята...
Силен вятър разтвори широко прозореца
и излетя навън душата на поета
- като въздишка на ангел!
Толкова мъдрост пося приживе
в умовете на хората; ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Все права защищены

Предложения
: ??:??