Преплетени, душите ни изпепеляват
всяка малка мисъл за тъга.
Портретно спомени в мен остават
и поддържат жива любовта.
Кръстосани, ръцете омагьосват
и мислите превръщат в красота.
Сърцата захарно се сливат
и с щастие успях да се даря.
Вдъхновено в мен се ражда
целуваща любов на самота.
Подвластно ме разлюбва
и събира с любовта.
С обич бях дарена
и на тебе щастието си дължа.
От тъгата бях ранена,
но прогонихме я двама с любовта.
© Пламена Добрева Все права защищены