Поручик Галицин...*

Поручик Галицин раздайте патрони,

корнет Оболенский налейте вина –

отново в атака летят ескадрони,

отново шрапнели раздират нощта...

Мой „бедний“ поручик, кой зъл ни натрапи

и тази безумна, и чужда война,

а в забравата сбутал е всички познати

от други години любими неща!...

... Дворцовите балове – шепоти нежни

и лунни  разходки със страст край Нева...

И плахите допири, ужким небрежни,

но с тръпка: в готови за „грях“ сетива...

Шумят бални рокли... Звънтят еполети...

Оркестърът свири... Светът се върти...

В Сърцата на войни – Души на поети!...

... А  толкова много красиви жени!...

В копнежа лиричен на белите нощи,

когато мечтите са – просто звезди,

докосвахме устни не целувани още

и тайната нежност на женски гърди...

... но днес, мой поручик, нощта ни завари

последвали тук офицерската чест,

а нейде жените ни, на комисари –

отдават се пак със заучен финес!...

Но утре когато изгрее зората

ще тръгнем (в навярно!) последният бой,

в последна атака, в каприз непонятен –

повел на Съдбата ни бойният строй...

... А нейде поручик, но в други реалии,

в нощта комисари гуляят сега,

с девойките наши, до днес не разбрали –

какво е „да бъдат“ във мъжка съдба...

Не знаят какво е: „честта на пагона“

и дадена клетва за вярност до край,

какво е: в атака „напред“ с ескадрона

и вятърът лудо край теб щом играй!...

Раздайте патрони поручик Галицин,

корнет Оболенский налейте вина –

въможно е утре във бой за Царицин

да свърши и тази проклета война...

... но който остане, в Одеса го чака

закотвен отдавна един параход,

а нашите майки в нощта ще проплакват

в безкрайната горест на своя живот...

... в съдби неизбежни във кръчми крайбрежни

без битки животът е тъжен е пуст

и с песни пиянски ще жалим копнежни:

за Майчица наша, единствена – Рус!...

03.03.2020.                                                   

*популярна руска емигранска песен