Елеонора Крушева
От облак ли е тоя дъжд?
Или душата ми тихо плаче?
Гръм раздира тишината вън,
Тя, седи сама, като молещо сираче.
Защо ли пак е заваляла,
дали е паднала нощес
или обелила коляно,
прескачайки бедите днес?
Май е шила нови кръпки
на пресни рани – да не кървят,
че от житейските пробойни ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация