Посадих дръвче
Дръвче, дано небето с теб е милостиво.
Да праща топъл вятър, птици и звезди,
да те предпази от градушки, урагани зли.
Дано ръката тежка спре, готова да те отсече.
Дали деца ще вържат люлки в криви клони?
Не искам да попаднеш в огнище, земетръс.
Да не пресичаш път на танкови колони,
красиви цветове по твойте клонки да цъфтят.
Благославям те, дръвче зелено… Да узрееш!
Живей в кристално синьо, а не - барутено небе.
Дано сегашните деца да люшкат свойте внуци.
Да се превиеш от любов и нежност и…
Да остарееш!
07.11.07г
© Василена Костова Все права защищены