Посееш ли жило, ще жънеш пчели. Дали?
В пустинята разцъфва сагуаро*
в танц с тръни – саби: битка за живот.
Впил корен в пясъка, от жажда парещ,
с роса по кожата си – сладка пот.
Във въздуха трептят лъчи – миражи,
пробягва хамстер, стиснал скорпион
в захапка смъртоносна, и е важен
в двубоя тежък древният нагон.
Ударят ли те – удряй, но по-силно,
че прошката към враг се плаща с кръв.
И няма място тук Христова милост,
за миг разсееш ли се, падаш пръв.
И кактусът цъфти, с бодли обсипан.
Цял в капчици роса, завързва плод.
Дали за теб е трън или обител,
венец голготски или нов живот?
В пустинята на Дарвин вее завист,
а някъде край нас, с Христов завет
една пчела на лист от восък пази
букетен стих, уханен като мед.
И слънцето на свода става лед.
30.07.2019
*Сагуаро е вид кактус, който се среща в пустините в Северна Америка. Има го в изобилие в Националния парк Сагуаро в Аризона, САЩ. Достига 15 м височина и живее до 200 години.
© Мария Димитрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Николай.
-
Много ми хареса!
Поздрави, Мария! -
Благодаря, Георги.
-
Харесах.
Поздравявам те. -
Мариана, в сърцевината на кактуса има вода, затова, ако се загубиш в пустинята, кактусите са единственият източник на влага. Ани, слънцето в Християнството е символ на Христос. Той е слязъл при хората, станал е човек, за да ни спаси. Защо да не стане лед, ако с това може да спаси едно, макар и съвсем незначително стихотворение, написано на лист от восък. Разбрала си посланието. Някои, като кактуса с бодлите, се грижат сами за себе си. За други се грижи Христос. Но всички имаме нужда от опрощение. Благодаря.
-
"В пустинята на Дарвин вее завист,
а някъде край нас, с Христов завет
една пчела на лист от восък пази
букетен стих, уханен като мед."
Много смислени думи и ясно послание, което ми хареса.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
