18 окт. 2019 г., 12:00

Посещение при Минотавъра 

  Поэзия
449 1 5

 Той бе някога мой.
Във мечтите ми.
И със него запалвах
и загасвах деня.
Чаках дните,
във които го няма,
да се пръснат
от чакане,
като топчета
от броеницата с кехлибарите.

 

Той бе винаги само мейлове
ненаписани,
постепенно
с мелодия
ме оплиташе, пишех стихове.
Обещания
и вълнение бе,
нежност някаква,
напрежение,
и жужах срещу вятъра,
като жилка на лист,
в който със нокти съм късала.

 

И сега той е мой.
Не преставам да търся
нещо сигурно.
Нишка на Ариадна?
Може би.
Чака ме Минотавъра.
 

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??