28 июл. 2007 г., 11:25

Пощальон на обич 

  Поэзия
1026 0 18

Сърцето ми особен раздавач е -
понякога до мними адресати.
Открито e, преметнато през рамо...
и тръпнещо - един да се обади.


A в спомените - сънища сънувани,
неслучайни, мислите ме провокират -
с узрелия привкус от непонятното...
в житейската градина вегетират.


А ти желай, обичай ме насън дори,
в нощите под сляпото, надвиснало небе...
сама ли съм - отивам при онез звезди -
ще диря обич, преди да стане хладно в моето сърце.


Събрала топлината на сълзИ изплакани
в ръцете си, изсъхнали от дъждове... 
от болка, две пътеки са достатъчни
да срутят градените с надежда светове.


Сърцето ми особен раздавач е-
понякога до мними адресати...
подобно пощальона, аз раздавам
не поща - обич - в светли хоризонти.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??