Един цар, някога живял

щастливо в свойто царство,

но ето че се разболял

и никакво лекарство

да го избави не могло

от странната му болест

да плаче в царското легло

обзет от тежка горест.

Ридаел цяла нощ сломен

без повод и причина

и да излиза някой ден

видели го малцина.

Царицата му все сама

на трона си седяла,

бродирала сред тишина,

не пиела, не яла.

А пък злочестият народ

и той на скръб обречен

строял му мавзолей за гроб

и траурно облечен

треперел да не чуе враг

за тази ситуация

и да счете това за знак

да срине тази нация.

Естествено като в роман

и принцовете клети

от тях един да е избран

опитвали с рушвети.

Но корумпираният двор

бил тъй несговорчив,

че се разчул и тоз позор

за царството пред срив.

Тогава, някъде от вън,

на бял кон долетял

красив и смел като на сън

юнак и обещал

с принцесата да се сгоди

и без да има сметка

страната им да разплени

от таз зловеща клетва.

Мъниста тръгнал да брои

и бавно да нарежда

наниз бакърени бурми

на каучукова прежда.

Чесън и мас раздавал той

на всички царедворци,

да смажат пантите със лой

на своите прозорци.

Бодли от бял трън и отвара

от носорогов нокът

се появили на пазара

с изтекъл вече срокът.

Кандило със зелен тамян

кадели жрици разни,

оцет от арпаджик в буркан

наливали напразно.

Не ставал царят, все така

въздишал безпредметно,

желе от жабешка пача

като последно средство

предписал му прочут знахар

за щяло и нещяло,

пощипал кльощавия цар

и бързо се прозял.

Пестял народът всеки лев

като за пред война,

кафето пиел си без кеф

и своята съдба

оплаквал срещне ли човек,

а на случаен скитник

земята си на ипотека

заложил без защитник.

От вероломен мракобес

свят като пред пришествие

създал се във противовес

на щедрите хвалебствия

на всеки лицемерен чужд

измислен проповедник

оказал се така досущ

грабител и изедник.

Линеел тъжният народ

топил се и изчезвал,

а във самия царски род

един не се почесвал

бедата си да разбере

и в миг да се раздвижи

народът му да не бере

гайле за чужди грижи.

И тъй, до утрото добро

когато след кошмара

потен, с изтръпнало ребро

отворил клепки царят.

В небето никаква луна

за слънцето пък рано,

сам в полусветла тъмнина

разбрал това послание.