В една задушна вечер, пропита от терзания,
попитах съвестта си за твоето мълчание.
А тя това и чакала, пое си дъх дълбоко,
и всичко ми разказа надълго и широко.
За тежките ти нощи, за мръзнещите длани,
за твоя страх от утрето, за ставането рано.
За хладното легло в което си заспивала,
надеждите за мене сама че си избивала.
Не исках да я слушам, та ти си само спомен.
Човеците се плашат от мисълта - Виновен си!
И търсят оправдания с цената на заблуди,
крещят и обвиняват, че са виновни другите. ...