26 окт. 2008 г., 07:23

Послание до скъпото островно съкровище 

  Поэзия » Другая
614 0 0
от много далеч...

токов удар по безмозъчна сирена(или тъпо сирене)
деградирали вече от мълчание/съжаление
и да седим,и да не седим - ще потръгне ли
накъде да потръгне?!
шумове,шумове... но нито един за мен
брегове отдавна забравени,
плажове вече отдавна напуснати
от голи туристи(или голи мечти)
няма раздяла,няма любов
каква любов - всичко еднопосочно се завъртя
а нали любовта търси посоки?!
ще бъдеш ли забравен
(на светофара говоря,не на тебе)
ще бъдеш ли отровен
от сивотата на прозрачното ти съжаление
(светофара, де - така весело светещ)
Какво си се разсветил,
все продължаваш да си търсиш внимание
(или сигурно на нещо показваш посока?)
ала нещото вече потъна
къде ли?
в локвата на ъгъла
на този тротоар
или на онзи завой...
трака ли ти всъщност,
та нали от удара загуби съзнание (?!)...
приказки, които чувам от хората,
настинка/простуда
или дълбока тъпа заблуда?
Какво се надяваш.
Какво ми се молиш.
Хайде - изчезвай,
хващай спасителния пояс и скачай да спасяваш жалкото нещо,
за което така "добросъвестно" се бореше.
Съжалявам,че ще те светна малко грубовато
(или ще бъде шеговато)
за друго търси своята кучка,
*entschuldigung,
своята нова любов.
Ще се засечем отново навън,в нов прекрасен слънчев следобед.
Оставям само тази хартийка с надпис, за спомен...

П.П.
[!на бележката не пише "обичам те"!]

© Венцислава Благоева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??