По нечий правила, изрични
живях, защото се нуждаех,
просто се нуждаех да обичам,
обичах ли, наистина - не знаех

А вътре в мен бушуваше душа,
тя знаеше единствено да люби,
болееше от всякоя беда,
от себе си когато губи.

През бури мина, но е жива,
безсмъртна е, наречена душа
и гаснеща е пак щастлива,
безкрайната, божествена звезда.

За нея правилата земни
не са препятствия, а свобода
и част от силата неземна,
единствена и вечна - Любовта.