daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
1 сент. 2012 г., 23:54

После-óбично 

  Поэзия » Другая
1221 0 19

Не ми влияе смяната на климата,
графитено-оловното небе...
Прегръдките се въсят, че те имаха,
а днес са просто скръстени ръце.

И не от студ треперят плахо устните,
от мидена черупка по-сами.
Проклинат тихо пристани напуснати
в среднощен бяг. И малко им горчи,

но не от сол, по кожата засъхнала
след отливи и жълти ветрове.
Очите празни, сóлници изпръхнали,
отдавна не приличат на море.

Не ме убива пясък във сандалите,
убива ме пустинята в кръвта.
Нормално е. Но някак не е правилно
денят ми да е с цвят на самота.

Не ми влияе кротката предесенност,
дантелено-пълзящите мъгли...
А просто после-óбична депресия
във мене се опитва да боли.

 

© Пепа Петрунова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Кремена, че поспря и прочете! Усмихнат ден
  • Много ми хареса! Поздрав!
  • Поздрави, Сиси, Биляна и Силви! Благодаря, че прочетохте, момичета!
  • Много ми хареса! Поздрави!
  • "...убива ме пустинята в кръвта..."

    "А просто после-обична депресия
    във мене се опитва да боли"


    Оригинална, както винаги!!!
    Поздрав!
  • Благодаря на всички от сърце за хубавите думи!
    Валентин, особено ценни са коментарите ти! Искрени благодарности!

    Слънчев ден!
  • "Нормално е. Но някак не е правилно
    денят ми да е с цвят на самота."

    Когато самотата непоискана
    до прага на душата допълзи.
    И през вратата влизат само липси
    дори и споменът за щастие тежи...

    Аплодисменти и от мен!
  • Хубаво!!!
  • Разкошно стихотворение!
  • Браво!
  • "Прегръдките се въсят, че те имаха,
    а днес са просто скръстени ръце."

    Страхотни метафори! И не само...
    !*
  • Браво!!!
  • Хубаво, запомнящо се стихотворение - с въздействащо пресъздадено чувство, образност, оригинален изказ, убедително и искрено звучене... Поздравления!
  • Много добро!
  • Да, не е виновна природата, когато се нараняваме с капризните си чувства! Много красива поезия! И още много успехи!
  • Сполучливо, изповедно, въздействащо стихотворение - без екзалтации, с премерени внушения. Метриката е спазена навсякъде, но би било още по-добро, ако не са малките прегрешения спрямо римите - "небе - ръце", "сами - горчи", "ветрове - море". И още нещо - песъчинката не "ме убива", а "ми убива". За останалото - поздравления!
  • Често спирам на тази страничка, защото съм убедена, че тук ще намеря вълнуваща поезия. Отново не се излъгах. Браво!
  • браво, много хубаво стихо
  • много добра!
Предложения
: ??:??