Не ме рисувай хубава, художнико...
hristam
Не тропай на вратата ми,
а влез... Седни!
Въглени в десницата
проблясват
кварцово и твърдо.
Бих искал да ти сътворя
портрет!
Ще стане точно, ясно,
бързо...
И много верно!
Косата ти сияе
копринено във мед,
а мислех -
гарваново черно!
Ето те!
Красива си, нали?
Макар в очите
да тъжиш безмерно... Вече
можем да вървим...
До прераждане!
Дали?
Б.Калинов 13.06.2010г.
Пловдив
© Борис Калинов Все права защищены