6 мар. 2008 г., 18:41
Последен залез
И ето пак отново, слънцето заспива,
в този миг на пълна самота,
където небето е изгубено в кръв и сълзи,
От миналото, твое... мое... на света...
Битката приключи, мечовете са свалени
и остана жива само надеждата,
че ще доживееш поне още една зора.
Ти и аз, какво сме ние за света?
Бледи сенки, преливащи с вечността.
Ни смях, ни сълзи ще променят това.
Сред бойното поле, де смъртта владее, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация