Ръцете ми  отново студени,
замръзнали от твоя студ,
но не идва ли той от сърцето ти,
собственост на леден труп?!

Нима доставя радост
болката на другия до теб.
И чак когато си отиде
разбираш същината на човек.

А за любовта ми няма рима.
Преходна била сега.
Не зная, как ли се забравя.
Една едничка обичта.

Да обичаш - означава да страдаш.
Да искам да бъдеш до мен,
но как да бъдем двама
щом дълбока е моята рана.

Утре ще си тръгнеш, зная,
ще се уплашиш
и сам ще сложиш края.
Края на Ада, в който живея.

Но знай, за последно го правя!
Унижения за теб? Докога?!
Ще мога ли пак да живея
с твоето "Сбогом!" и мойта разбита душа?!

Miss Independent
20.01.2009

P.S. На единственото момче, което открадна сърцето и съня ми, тръгна си и не ми върна нищо...