5 авг. 2006 г., 19:26

Последна целувка(редактирано) 

  Поэзия
816 0 3
Нощният вятър хладно и леко,
разхвърля косите гладки и нежни.
Страхът пробожда кожата меко
и гали очите бляскави и без надежди.
Черната роба бавно се загръща
и Тя погалва смелото лице,
после страстно,топло те прегръща
и целува сякаш твоето сърце.
Коси от мрак закриват светлината
и дори най-малката надежда за живот.
Очи от студ раздират топлината,
копаят,изкопават вече твоя гроб.
Красива - по-прекрасна и от роза,
блести но не е слънце а е мрак
ръка подава и с ледена усмивка,
Смъртта повежда те към своя свят.

Моля стихотворението да не бъде оценявано.Благодаря :)

© П Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??