Нощният вятър хладно и леко, разхвърля косите гладки и нежни. Страхът пробожда кожата меко и гали очите бляскави и без надежди. Черната роба бавно се загръща и Тя погалва смелото лице, после страстно,топло те прегръща и целува сякаш твоето сърце. Коси от мрак закриват светлината и дори най-малката надежда за живот. Очи от студ раздират топлината, копаят,изкопават вече твоя гроб. Красива - по-прекрасна и от роза, блести но не е слънце а е мрак ръка подава и с ледена усмивка, Смъртта повежда те към своя свят.
Моля стихотворението да не бъде оценявано.Благодаря :)
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.