12 янв. 2008 г., 14:15

Последна глътка 

  Поэзия » Другая
503 0 6
 

ПОСЛЕДНА  ГЛЪТКА

 

Колко вино изпихме, приятели,

та пожарът в душите загасна?

В тази мелнишка вечер до избата -

всяка рана изчезна, зарастна.

 

В късна есен ни сбра като ято,

дъх омаен на място вълшебно.

Всяка глътка от мелнишко вино

се разнася в гърдите целебно.

 

То омайва с привкус на покой,

в който всеки безгрижно мечтае...

Глътка,

            Чаша,

                      Кана,

а после...

За грижите всеки нехае.

 

Гроздоберът отдавна  преминал,

а виното кипяло от мъка.

Всяка година то стопляло хората,

но идвал час на разлъка.

 

Но виното в Мелник изпито,

ни направи близки, добри!

Последната глътка поука ни даде,

че всяка раздяла ражда сълзи.  

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??