Последна нощ, махалото заспива

под ритъма на нощни, меки звуци,

щурецът е засвирил на хармана,

а времето капризно пак се цупи.

Отгоре, над комина се надува

по-вятърничав от циклон южнякът.

Пътува в първа класа безутешна

пустинята, отпусната във дрямка.

Минутите не спират да се влачат

като коне със кървави копита.

Стрелките се настигат вяло

и в полунощ разлютени се вплитат.

Последен шум, часовник трака,

железницата мудно тръгва.

Вагон един, посока няма,

стрелката спира като мъртва.

Камбанен звън, клисар се кръсти,

към утрото се чака жътва.

Една жена във полунощ

със ангелите се прегръща.