Извървяхме пътя на чувствата.
След нас останаха само кални пътеките,
по които някога пламенно стъпвахме
и плетяхме от обич надежди.
И вярвахме, ще ни мине със времето,
(безспорно то всяка болка лекува),
но сякаш половин е сърцето във мене...
Ето, виж! Почувствай, тъгувам!
И дори да си тръгнеш, аз знам, че съм дала,
до дъх съм обичала със трепет и нежност.
И вярвам, не напразно за теб съм живяла,
та дори това да е нашата среща последна!