toxin (Таня Донова)
357 4102
18 янв. 2019 г., 17:37

Последна сълза 

  Поэзия
1232 10 17

Това ми е последната сълза, пази я!

Заклевам се, че нямам други!

Най-истинска ми е; не е от тия,

проляти в страхове, в заблуди,

в очаквания, тънки като вестник

и точно като него - черно-бели,

в поредното "знам, беше грешка"

и в обвинения, лъжи, раздели...

 

Едничка ми е; в нежността прилича

на цвете - момина сълзица,

крехка е като сърце на птичка

и чиста като изворна водица.

Събирала съм в нея всеки кадър,

на който си замислен и угрижен,

с издайно отражение - как страдам,

"скрита" зад апатията в обектива.

Там пазя твои думички-звънчета,

пробудили най-светлото у мене,

лишените от лигава превзетост

и затова, сред чутите, най-ценни.

Запазила съм си и късче от смеха ти,

ухажвал - като юноша девойка,

в която е познал духовна спътница -

шегите мои, смешни само с броя си.

И снимчица си кътам вътре, твоя,

и друга, с петдесет и две цветчета

от лято, лумнало в стъбло на роза,

с дъх на миналото ти и още нещо.

 

С последната целувка, на раздяла,

пъхни я под клепачите ми; тичай

към нова радостчица в рокля бяла.

Не се обръщай! Няма смисъл

да виждаш как сърцето 

                       през очите ми изтича. 

© Таня Донова Все права защищены

Свързани произведения
Нека Вдъхновението да не спира
angelmilev (Ангел Милев) angelmilev
Поэзия » Другая
Отново се завръщам в този стих.
Дали ще ми е тази вечер за последно?
Красивото в сълзата преоткрих
през болката изчезваща безследно...
С магията на огнена сълзица ...
  722  2  4 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??