30 июл. 2009 г., 09:57
ПОСЛЕДНАТА БРАЗДА
И времето ни накъся, и дните си отиват
в недоораната бразда на тази крайна нива.
Под нас е топла угарта - последен хляб ти меся
и капвам в теб като сълза в добра дъждовна есен.
И потрепервам по ръба на късните ти нощи -
ще зрея там до сутринта и, недочакал още,
да те докосна със очи - ти сам ще ме изплачеш,
но преди първите петли зад прага ще прекрача...
Защото времето горчи и дните си отиват,
и зная ли дали и ти от таз последна нива
ще си заминеш уморен две педи преди края ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация