Nadya (Надя Вълканова)
53 117
8 апр. 2005 г., 08:02

Последната любов 

  Поэзия
1530 0 7

Знам, че те има -
някъде, там, в късната есен
притихнал в очакване,
незачертал докрай
в кръстчета стъпалата
на неизживяната
пролет.

Събирам в мисъл
думите докоснали началото.
След срещите
от тъга побеляха листата
и по килима от истини
стъпките вървят
наобратно.

Тя, последната
в душите разгаря
огън от минали страсти,
по - истинска
защото остава накрая
и няма начало
в което се връщаме.

© Надя Вълканова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Присъединявам се към поздравите и аз. Много е красиво това, което пишеш.
  • Благодаря! Радвам се, че съм ви докоснала със стиха си.
  • Знам, че го има, някъде там, носещ уханието на очаквана пролет. Поздрав за хубавия стих!
  • Описла си го така красиво...
    Тази късна есен с пролетни усещания ... красиво е...
    И нищо никога не е същото
  • Благодаря ви!
  • "по килима от истини стъпките вървят наобратно" Хубаво си го казала. Прекрасен стих. Интересно оформен и много мъдър. "И няма начало в което се връщаме". Много емоционално ми въздейства. Поздрави!
  • Радвам се,че си я срещнала...тази последната,която"душите изгаря".Дори и да се върнем в началото,нищо няма да е същото!Поздрав от мен за хубавия стих!
Предложения
: ??:??