Пиша аз за теб отново и отново,
не знам кога ше спра с това,
непрестанно мисля аз за теб,
кога, кога ще те забравя аз,
едва ли ще успея, но ще пробвам да те заменя,
и ще мине втора, трета и така нататък,
но аз теб не ще забравя,
не знам къде ме води моята пътека,
пожелавам ти на теб едно - бъди щастлива,
щом аз не мога да го направя, нека друг опита,
искам те, но знам, не става,
събрахме се не веднъж и дваж,
просто между нас не става,
затова аз ще те изтрия,
така е - грозно то звучи, но ще те изтрия,
ще те изтрия, за да мога да продължа,
защото при всяка наша среща аз копнея за едно,
но неизпълнимо е то.
Нощем често те сънувам,
сънувах, че те срещам - така и стана,
не изпитах нищо, освен едно единствено,
не искам да го изричам, само аз си знам,
продължи твърде дълго - време е,
време е да изтрия, защото не мога да те забравя.
Знам, че тъжно туй звучи,
но не мога, не мога, трябва да продължа.
Това е моето към теб - бъди щастлива!
И моля те, моля те - не ме търси,
тук и сега слагам аз края,
и решавам да те изтрия,
да изтрия всичко, да не оставя нищо,
ще заменя всички спомени със теб,
защото не мога да ги забравя или изтрия.
Последна сълза ще пророня аз за теб,
ще я избърша и ще продължа напред.
Нека никога не те наранят както ти мен.
Не изпитвам гняв или омраза, а само празнота,
търся друга, която да я запални, но никоя не ще успее,
но ще продължа напред,
защото това е животът -
никога не се предавай.