Ако можех да върна лентата назад,
щях да се промъкна в малкия ни дворец,
за да открадна и последната надежда останала там.
А той – построен с вяра и мечти.
Да се върна към залеза на плажа без страха за потъване,
да се върна към книгата любима в твойте ръце без да ме е страх че ще я затвориш...
Но книгата затворена е вече,
заровена някъде из въображаемия дворец
А плажът...
потънал в скръб и окови,
чакащ да се появи някой из
БЕЛИТЕ БРЕЗИ.
© Павлина Пенкина Все права защищены