Последната поезия

14 дек. 2011 г., 00:59

Поэзия » Белые стихи

520 0 3

Черен дъжд вали в душата ми,

черни са и сенките след теб.

Черно е навън,

всичко освен вятъра...

И май само той ме разбира...

Черни са очите ми,

черни са ми дрехите,

и черни балерини ми танцуват...

В черна дупка съм изпаднала

и черни ангели за сърцето ми залагат-

кой да го разбие този път.

И всичко е някак относително,

не ми вярваш, но е безсмислено...

И след всяка усмивка идва болката,

а тя в много случаи е непоносима.

Е как да не се откаже човек... ?

Когато Господ си играе на котка и мишка...

Идва ми да лицето да си сваля,

и да го хвърля през прозореца !

Толкова много неща ми се казват,

и как ми се крещи от безсилие...!!!

Но този път ще си замълча,

това ми е последната поезия.

vancheto13 (Иваничка Петкова)

2011-12-17T14:54:30+02:00

Тъжно,но много красиво.И не се отказвай от поезията,света се нуждае от таланти!!!
Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)

2011-12-14T19:47:13+02:00

Благодаря ти, дано всеки намери по нещо в последния ми стих
mimamina (Мина Конарова)

2011-12-14T12:38:10+02:00

Ивона тъжно е!Харесах!Поздрави!