ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ
Болестите си мълчаливо понесла,
вървиш си по своята трънлива Голгота.
Безропотно крачиш и вече не питаш
какви радости още носи живота.
Спомени ще връхлитат. Младост ще спомнят
бурни години, радост, копнежи, мечти...
Сега ти си доволна, че още дишаш
и все още се радваш на децата си.
Кому ти си нужна? Децата - големи,
сама си се справяй! За теб нямат време.
Тревоги си имат и грижи, проблеми...
Къде ли да дянат и твоето бреме?
Тъй бавно ще се нижат дните последни.
Какво още очакваш? Какво те радва?
За теб обич няма, сал погледи ледни -
ти вече чужденка си в свойта държава.
Що можеш да сториш? - това е закона
неписан, неотменим, за кръговрата:
"Млади ще дойдат и ще славят живота.
Ти ще си тръгнеш вече с песен изпята"
© Анка Келешева Все права защищены