Вървиш по хълма без да се обърнеш,
навел глава поглеждаш към листата,
аз зная,че вече няма да се върнеш
и че твоето място ще заеме самотата.
А е тъй студена и тъжна есента
със всичките си пастелни цветове.
Отпускам се,опряла длани във пръстта,
заровила в калта ръце!
Тук са запечатани твоите последни следи
и те са единствения ми спомен за теб.
От очите ми отронват се сълзи
и падат като късчета разчупен лед! ...