„Ще изпукаме от студ –
дума дядо и се мръщи.
Старо, дай един кютук –
топло искам да е вкъщи!“
До огнището седи
и през час цигарка свива.
Баба нищо не мълви -
прежда на кълбо навива.
„Старо, оглушаваш май!
Я ми сгрей една ракия!“
„Дай ми туй, онуй ми дай –
да командваш, знам, те бива.
Работа си имам аз,
мен ме чака цяла къща“.
Дядо гледа във захлас,
и сърдито пак се мръщи:
„Старо, нещо става с теб!
Я върви и не приказвай!
Аз не съм на буре чеп!
Че ще почна да наказвам!“
© Edmon Nazarian Все права защищены