В този безразлично жесток свят
върлуват продажни подлоги.
Охотно слугуват на стар и на млад
щом плаща достатъчно много.
Аз не съм част от такъв свят,
за странници няма място в него.
С обич и чест той не е богат,
дори липсват в неговата подредба.
Отдавна сакура в нощния мрак
търся окован от празни листа
в очакване на последния влак,
в който за всички се пазят места...
Винаги той е незнайно намръщен
и не знаем колко пълен ще отпътува.
Последната гара е за всички еднаква
откакто свят на земята светува.
А след нас на пероните ще останат
безброй недогоряли вощеници
и стъпкани букети от убити цветя
сред захвърлени огризки от пици...
© Вили Тодоров Все права защищены