19 июл. 2009 г., 23:05
Последният ми стих за теб. Последният.
Сирена е без глас, самотно соло.
С любовен пирует в мен пада лебедът,
скрил в песен свойта болка, вместо сбогом.
Последния си къс живот, последния
в гротескова усмивка ще зазидам,
а ти ще ръкопляскаш с удивление,
помислил, че наужким пак умирам.
Последната молба към теб. Последната.
С лист мрамор щом плътта ми закопчаят,
субтитри от душата ти - проклетата -
във рима върху него да изваят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация