ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ЗИМАТА
... пухкав сняг вали на двора, мръзне фауна и флора –
малко черно котараче мърда със мустаче.
В заскрежените тревички кацат прегладнели птички,
гълъби, врабци и врани, кой ще ги нахрани?
Вятърът – със три дудука! – цял ден си пищи в улука,
зъзнат гларусите – мокри, върху моя покрив.
Гледам как с десница слаба минзухар си къса баба,
вдъхва го и със надежда в пролетта се вглежда.
Вярвайте, добрички хора! – и елате с мен на двора? –
щъркелът се вихри в полет! – утре иде пролет.