vega666 (Младен Мисана)
1712 14487
27 мая 2014 г., 19:41

Последният жив 

  Поэзия » Философская
1572 3 26
                                   публикува се  със съгласието на Черен Джак 12

Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват.
Падат като материя.
Създават света.
Имаш ли хапче
поезия
и наркотици от мисли...?
Милиарди къртици
залязват
в своите мрачни подземия.
Ти си последният жив -
след антипоследния.

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесно! Поздравление за тези хубави и на място казани редове. И аз да допълня:

    "Животът е тежък чук, разбиващ мечтите.
    С неумолимостта на дните, пред смъртта всички са равни.
    О, колко е пошла дребнавостта на дните! -
    Тя руши идеали и смива скалите..." /Ив. Младенов/

    Поздрав!
  • Когато вдъхновението с парен чук,
    накъдри ти косата в ситни храсти -
    твори поетика на въпреки, на пук,
    на всички знойни, окрилени педерсти!
  • На последните коментари не отговарям, защото са неадекватни. Препоръчвам на по-нервните: esbericum, но не поемам разноските без епикриза.
  • Благодаря ви за посещението и коментара! Удостоверявам, с отговора си, че до мен вашите думи достигнаха. Дай боже да са достигнали и до останалите, които се нуждаят от тях.

    Поздрав: Мисана
  • Леле! Какво сте се захапали, бе хора?! Вие за емоционална интелигентност чували ли сте? Много наранени хора имало в тоя сайт, които прикриват болката от раните с егоцентризъм. Колко жалко за поезията като цяло!
  • vega666 (Младен Мисана): 1-06-2014г. 13:51
    Нивото ти рязко падна, Фабер! Очаквах го. Не беше трудно да се предвиди. "

    Трябваше да ме предупредиш навреме, за да си спестя някои неща!

    Шегата настрана, ако получа по някакъв начин убеждението, че творчеството ти е стойностно, и ако мога да се примиря с надутото ти нарцистично самопризнаване и авторско самодоволство, ще гледам много по-...съгласително на критиките ти към мен, и вероятно ще се посконфузя.
  • " vega666 (Младен Мисана): ....................
    Що се касае до г-н Фабер, този интерес, който той декларира толкова открито /за кой ли вече път/ и то точно по този начин към г-ца Даниелова, може да му достави за в бъдеще неприятности. Тя не е от т.нар. "прокурорски госпожици", но все пак... Разбирам мераците му, но поне да не ги упоменава на глас. "

    И какъв е този "мой интерес, който демонстрирам така открито"?...Ех, Мисанчо - Писанчо, ти да не ревнуваш, нещо? ...И виж как първично-опростителски подхождащ - няма ли за теб относително различни пластове на битието, на отношенията, освен "този интерес"? Я обясни малко повече за него... Дали тук не става дума за отявлен и най-нетворчески и непоетичен примитивизъм* в един така изтъкнат и голям поет от, най-малкото - национално значение, като теб?
    Мисанчо!!!
    И кажи какви са ми "мераците", за да си направя и извод за твоето несъзнавано-предсъзнавано!

    Ще видиш сега като се включи г-ца Даниелова какво ще ни прави и двамата, и това всичко заради теб!




    *да не би да не си си взел "хапчето поезия" (вж. стихотворението), или то да е било "менте"?
  • " Damaskin (Константин Костов): 30-05-2014г. 22:47
    Глупости на търкалета.
    Ще призная, зачетох някаква разправия тия дни, където хубаво момиче да не се притеснявало, че го нападат, че имало щастието Вие да му седите изотзад и да го промотирате в поетичния мир. "

    Малко, и аз така - давам си сметка, че участвам тук донякъде заради госпожица Даниелова - поради мое пристрастие(!?) , гледам да я предпазя от заблуди и самозаблуди. Това, разбира се, не може да стане насила. Не може да стане и автоматично, т.е. процес е - поне най-напред по възможност да се разбере доколко динамичната, чувствителна, коректна и художествено богата Даниелова изпада в различни видове уклони и грешки (това е малко като от политически доклад )...
    Иначе, на господин Мисана, ако е от добрите хора, за което има данни, може да се гледа с известно снизхождение на неговите творчески и обществени (коментарно-самохвални ) изяви. Повтарям уговорката, че може би пък нямаме - ние, неговите ..."непризнатели" , достатъчно качества за да проумеем произведенията му, преценявани от мен като доста псевдохудожествени и псевдофилософски.
  • Моето мнение е, че това стихотворение е мистификация, в която няма действително съдържание и смисъл, а имитация на такива. Може и да бъркам - т.е. да не ми достигат възможностите да го оценя правилно и положително.
    Поздрав!
  • Благодаря ти, Из! Ти със сигурност разбираш отлично текстовете ми /мисля, че на моменти дори по-добре и от самия мен/.

    Радвам се, че прочете и одобри текста ми!

    Поздрави и прегръдки от мен!
  • Стихотворението поставя много трудни въпроси, Мисана. Как се живее в този свят, в който всичко е наопаки... Ти знаеш, че ми е трудно, но най-вече не искам да те коментирам, за мен си нещо, което възприемам отвъд ума. Поздрав!
  • Щом Елица призовава админите, повече няма да оказвам чест да коментирам.
    Ще подхождам стандартно с баналното мерси. Това искахте и това ще получите. А Мисана ще коментира другаде, където го уважават, все още и очакват с нетърпение коментарите му.

    Мерси на всички вас, приятели, че прочетохте тези 14 реда и взехте отношение по тях.
  • Г-н Костов, ако е глупост този текст, не би трябвало да го публикуват.

    Аз лично пиша просто, ясно, четивно. Но моите стихове са елементарни и не мога да си позволя да издигам личния си вкус като критерий.
    Следя активно публикациите в няколко сайта, следя наградените стихове в конкурсите, до които имам достъп. Моите впечатления са, че днес все повече се налага метафоричният изказ. И понеже по природа ми е чуждо образното мислене, аз наистина оставам зашеметена след прочита на подобни текстове.
    И не само Мисана пише така.
    Дори в този сайт ще срещнете майстори на метафората - сложна до такава степен, че ти трябва философско проникновение, за да я разгадаеш...
    Именно тази вълна от нова поезия ме впечатлява и замисля...
  • Елица, по-долу сте писала, че тая глупост била "Зашеметяваща метафорична образност и въздействие в този кратък текст."
    Наистина ли го считате?
  • Възможно е една художествена творба да не се разбере и да не се приеме от някого, нормално е. Защото никой не е харесван от всички.
    Но критиката, г-н Костов, трябва да е мотивирано поднесена. Подигравателният тон и подмятанията (извън съдържанието на разглеждания стих) са неуместни и безполезни - само нажежават атмосферата...
    Ще се спра на къртицата - това е метафоричен образ и като такъв, не е задължително да се посочват истинските й характеристики (както в един познавателен текст). Дребнавост е и прилича повече на заяждане,
    което предизвика и съответната реакция на Мисана.
    Жалко, че провокирахте такъв недостоен и за двама ви диалог.
  • Немисанно сте невероятно ценен съвременник! Защо се държите като надути поетични задни части из нета, само Вие си знаете.
    Хубава да е нощта Ви и в материални снежинки посипана!
    Една от милиардите заспиващи къртици.
  • Глупости на търкалета.
    Ще призная, зачетох някаква разправия тия дни, където хубаво момиче да не се притеснявало, че го нападат, че имало щастието Вие да му седите изотзад и да го промотирате в поетичния мир.
    Малце нещо фукня ми се видя - кога станахте Пушкин, кога Ви почерня ханша? Злите езици говорят за роднинска връзка м/у арапа на Петър I-ви и Александр Сергеевич.
    Уважавам способността Ви да изписвате "Не те уважавам." в четиринадесет реда, че хората да Ви сметнат за интелигентен човек.
    Прост доцент съм, такива като мен има 2258 в Отечеството към днешна дата.
    Вместо да ме наричате Мунчо (не се обиждам, но няма и "Руссиян!" да Ви нарека), ще се вгледате ли в творбата си през моя поглед?
    Щото такива като Вас има около 9 хиляди.
    С поздравления и горчиво извинение към изчезващата Амазония оставам.
  • Ще пробвам да отговоря на този средношколски лексикон.
    "Небитието се рони." - На брега на Искъра в Черепишкия манастир има страхотен чардак. Там Дядо Вазов е разсъждавал над новите тенденции в отечествената лирика и какви рецензии е писал...аз до толкова не мога да попържам. Впрочем как се рони небитие? (Вазов, И., 1956. Черепич. В: Събрани съчинения, т. 11., С., Български писател, 298-306);
    "Ситни снежинки сребристи танцуват. Падат като материя" - като какво да падат снежинките, бидейки as it is материя? Като Левски от ЦСКА ли?;
    "Имаш ли хапче поезия и наркотици от мисли...?" - цял блистер Блок имам, а за наркотиците предпочитам на лична;
    "Милиарди къртици залязват в своите мрачни подземия" - къртицата залязва на слънце. В противен случай пращате читателя към Форсайт и Виетконг, както е отбелязано по-долу;
    "Ти си последният жив - след антипоследния." - за какво ми е да съм последния жив, след като няма с кого да споделя какъв серсемлък е скалъпил Мисана?
  • Северина, изненадваш ме все повече! Благодаря ти, че се отби и каза хубави, думи. Трогна ме. В момента ти си седнала на белия овен /във всеки един смисъл/, а аз - на черния /по същия начин/.

    Разбрала си, че са едно и също лице. Добре, нека бъдат едно и също лице. Нали някой беше формулирал принципа за всеобщата връзка.


    Топъл поздрав от мен!
  • хмм...при първият прочит, в началото - си мислех, че ще избяга съзвучието и няма да стои добре, но така си го преплел, че се е получило, писна ми да го казвам (или може би - не) - перфектно. Наистина си започнал да показваш само най-добрите от най-добрите! Само 1 въпрос, не си длъжен да ми отговаряш: последният и антипоследният едно и също ли са, или аз го разбирам погрешно?!
    Поздрав:ИНАСЕВЕРИНАЮГ
  • Мерси, Христов!

    Трогнат съм от толкова хубавите и интересни неща, които сподели.

    Сърдечен поздрав и мощен прилив от творческо вдъхновение, ти желая!

    Искрено твой: Младен Мисана

    Благодаря, Райна!
    Не мога да си обясня как не съм съзрял коментара ти. Много моля за извинение. Трогнат съм от посещението ти!

    Весел уикенд от мен!
  • Мерси, Санвали! Трогнат съм от хубавите ти думи и се радвам, че хареса това непретенциозно стихче на моя поетичен клонинг Черен Джак 12.

    Мир и светлина ти изпращам!

    Твой: Мисана
  • Намерил си възможно най-точните думи за да пресъздадеш с красива образност и метафори тази смесица от ежедневието и ефирността.

    Поздравявам те, Младен!

    Сърдечни поздрави!
  • 1. Мерси, Ивелина! Трогнат съм от присъствието ти. Ти си поет с мащабност на светоусещането и търсещ глобалния смисъл на нещата.
    Затова съм признателен, че удостояваш с внимание скромните ми текстове.

    Сърдечен поздрав за теб!

    2. Мерси, Елица! Ти си почувствала абсолютно точно това апокалиптично видение, идентично с почувстваното от мен. Това безкрайно ме радва като автор. Значи съм успял адекватно да пресъздам замисъла си.

    Най-топлият възможен поздрав за теб, изпратен през Антрантическия океан!
  • Нарисувано със смел замах на въображението: небитието се рони и се създава материалният свят.
    И само с "хапче поезия", която те упоява като наркотик, можеш да възприемеш тази апокалиптична картина, пресъздаена като на филм.

    Зашеметяваща метафорична образност и въздействие в този кратък текст.

    Поздравления за автора!
  • Поезията наистина е хапче и определено сме като наркотично зависими от вечно пулсиращите мисли в главите ни. Както винаги си интересно различен, Младене.
Предложения
: ??:??