31 июл. 2016 г., 11:03
Научих се на много, а останах
все тъй невеж за твоята любов.
Несъвършен, издялан криво камък,
човек белязан да е твой до гроб.
А ти търпиш ме с цялата ми пошлост,
със странностите, ровещи във мен,
с поетската ми откачена гордост,
че пò е скъп поредният рефрен.
И карам те да тръпнеш, да го чакаш,
избърсвайки отчаяна сълза.
На пода пада бавно лист премачкан,
посягаш и го вдигаш с лекота, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация